БЪЛГАРИЯ е нашата родина и ние няма да я предадем!

Майка България

Мечтата за България

България е нашата родина и нашата майка. Тя е безкрайната и вечна мечта и за 1 милион сънародници, които по различни причини са напуснали Отечеството в търсенето на бялата лястовица.
Моята мечта за България я виждам в очите на Апостола, в стиховете на Ботев и в сърцата на всички опълченци на Шипка. Мечтата за България е в Свободата. Свободата за българите от Македония, Западните покрайнини, Беломорието, Одринска Тракия, Северна Добруджа. Трудно е на мнозина съвременници, да проумеят как така, през 1912 г., когато е започвала войната срещу Османската Империя, българите са пеели песни и са отивали на фронта, ”като на сватба”. Отговорът е много прост - те не са отивали да убиват, да плячкосват, да превземат. Те са тръгвали да занесат Свободата на хиляди българи, отнета им на една маса в Берлин през лятото на 1878 г.
Моята мечта за България откривам в думите на Паисий Хилендарски -„Поради щто се срамиш да се наречеш българин”. Много ми е болно, когато някой българин забравя, че е „син на земя прекрасна и е син на юнашко племе”. България е уникална държава. Има над 1300 г. история, дала е азбуката на половин континент, българи са взели участие в откритието на едни от най-големите изобретения на века - самолета и компютъра.



Моята мечта за България си я представям как пътувам из Скопие, на площадите се вее трибагреникът и сите македонци пеят в едно „Мила Родино”, гордеят се с българската история и с всички македонски герои, живяли и умряли за отечеството си - Яне Сандански, Гоце Делчев, Тодор Александров и др. Моята мечта за България е да няма омраза и ненавист от страна на детето (Македония) към майката(България). Случва се понякога детето да намрази родителя. Рано или късно то разбира грешката си. Колкото по-бързо,толкова по-добре за детето. Понякога като гледам и слушам за Македония, имам усещането, че като малки македонците не са били кърмени с мляко, а с омраза. Причината е, че те не са кърмени от тяхната родна майка, а от комшийката сръбкиня. Тя не може да има никакви претенции към детето, единственото, което може да го научи, е да мрази Майка си и да не иска да живее с нея. Детето казва на родната си майка - „Ти не си ме родила, аз си имам друга майка и друга история”. Истинската майка обича детето си до безкрай, както и останалите си две деца - Мизия и Тракия, и затова мълчи. Мълчи и се съгласява на всичко, стига детето да е щастливо. Но как може да бъде щастлив някой, който само мрази и отрича, че не майка му го е научила да говори, а то си е измислило само езика, на който говори. Моята мечта е детето Македония да знае Истината за майка си България. Щом иска,нека живее отделно, но нека уважава Майка си.



Моята мечта за България я виждам в сълзите на всички онези хора, които на 3 март 1878 г. започват да ги наричат Българи, а не „гяури” и те най-добре са разбрали един от основните човешки принципи - „Човек се мери не според пари и имот, а спрямо Любовта си към приятели, семейство и Родина”.